Автор: Василена Доткова
Източник: Factcheck.bg
- Манипулиран цитат от документ на ЮНЕСКО внушава, че организацията насърчава децата да имат сексуални отношения;
- Всъщност в текста се казва, че целта е децата да бъдат подготвени “да развиват социални и сексуални отношения основани на уважение”.
- “Сексуално образование” не означава ранно сексуализиране на децата и няма връзка с педофилията – това е теза на кремълската пропаганда, за да представи упадъчния морал на Запада като заплаха за традиционните ценности.
Публикации в социалните медии невярно твърдят, че документ на ЮНЕСКО с насоки за изработване на национални програми за сексуално образование цели да насърчи децата „да имат сексуални отношения“. Твърдението е част от статус във Фейсбук, споделен в 6 групи и множество лични профили:
Новия документ на ООН, озаглавен „Международни технически насоки за сексуално образование“. Това е официалното ръководство за началните училища по света.
Целта на този документ е описана на страница 16. По нейните собствени думи:
„Целта е да даде възможност на децата да … развиват сексуални взаимоотношения“.
Друга публикация с подобни твърдения е разпространена в Телеграм канала на неправителствената организация Български воински съюз „Васил Левски“. В публикацията, която е видяна 3700 пъти в Телеграм и е споделена от профили във Фейсбук, също се твърди, че документът е насочен към деца в началното училище и цели да „нормализира педофилията“:
Организацията на обединените нации, в партньорство със Световната здравна организация и финансирания от Бил Гейтс университет Rutgers, стартира следващата фаза в своята война срещу човечеството: сексуализирането на малките деца в началното образование по света, за да се нормализира педофилията.
Цитираният документ е със заглавие „Международно техническо ръководство за сексуално образование“. Той е съставен от експерти по поръчка на ЮНЕСКО – организацията за образование, наука и култура на ООН. Документът не е нов, както твърдят част от публикациите. Актуалната му версия е от 2018 г. и представлява обновен вариант на ръководство, изготвено през 2009 г. От увода към него става ясно, че то е обновено, за да отрази най-новите научни данни в областта.
Ръководството е част от програмата „Образование 2030“, която пък е образователният сегмент от цялостната програма на ООН „Дневен ред 2030“. Програмата включва целите на организацията за устойчиво развитие, които обхващат различни области като изкореняване на бедността и глада, напредък в здравеопазването и образованието, намаляване на неравенството, иновации, борба с климатичните промени и други.
Според текста на ръководството неговата цел е да подпомогне институциите на държавите в областта на образованието, здравеопазването и други релевантни области в изработването на училищни и извънучилищни програми за широкообхватно сексуално образование. В документа се подчертава нуждата тези програми да бъдат основани на научни доказателства, както и приспособени към местните условия.
Широкообхватното сексуално образование включва не само преподаване на биологични факти, а обръща внимание на когнитивния, емоционалния, физическия и социалния аспект на сексуалността. Това е основният съвременен подход към сексуалното образование, основан на научни изследвания и с доказани резултати. Такъв подход се прилага в Европа и в други развити държави.
Изречението, представено в публикациите като цитат от документа, което гласи „целта е да даде възможност на децата да развиват сексуални взаимоотношения“, всъщност не присъства в текста. То е комбинация от тенденциозно подбрани части от параграф, който съдържа обяснения за същността и смисъла на описания подход. Пълното изречение казва следното: „Широкообхватното сексуално образование цели да подготви децата и младите хора със знания, умения, разбирания и ценности, които да ги овластят за следното: как да реализират своето здраве, благополучие и достойнство; да развиват социални и сексуални отношения основани на уважение; да отчитат как изборите, които правят, се отразяват на тяхното собствено благополучие и това на другите; и да разбират правата си и да осигурят тяхното зачитане през целия си живот.“
Не е вярно твърдението, че документът с така описаните цели е предназначен изцяло за децата в началното училище. В действителност той предлага насоки за учебно съдържание в различните етапи на образованието. В текста се подчертава, че темите се въвеждат на малки стъпки и водещ е принципът съдържанието да е съобразено с възрастта на децата.
Ръководството предлага програмите да бъдат организирани около следните осем ключови принципа: 1. Взаимоотношения. 2. Ценности, права, култура и сексуалност. 3. Разбиране за пола. 4. Насилие и как да се предпазим от него. 5. Умения за здраве и благополучие. 6. Човешкото тяло и неговото развитие. 7. Сексуалност и сексуално поведение. 8. Сексуално и репродуктивно здраве.
Съдържанието, което се предлага за децата в началния образователен етап в тези области, включва теми като семейството, брака, приятелството, любовта между приятели и между романтични партньори. И още – кои приятелства са добри, уважението, личните граници на тялото, кое докосване е допустимо и кое не е, какви са правата, които всеки има и които сме длъжни да зачитаме, къде да търсим информация по тези теми, как да разпознаем тормоза и към кого да се обърнем в такъв случай, как да се предпазим от експлоатация в интернет и т.н.
Откъде идва съпротивата срещу сексуалното образование
Повечето държави с публична образователна система предлагат някаква форма на сексуална просвета в училищата. Причината е, че тя има положителен ефект за предпазване от полово предавани заболявания, ранни или нежелани бременности и други социално значими проблеми. В САЩ, например, още след Първата световна война държавните институции отчитат, че ако войниците бяха преминали през сексуално образование в училище, това би намалило заболеваемостта от сифилис и гонорея сред тях. Темата навлиза в учебните програми от 60-те години на миналия век.
В Европа въвеждането на такива програми в училищата датира от 50-те години на 20 в. Статистиката показва, че в държавите с утвърдени качествени програми за сексуално образование има по-малко бременности в тийнейджърска възраст, по-малко аборти и по-малко заболявания предавани по-полов път, в това число ХИВ и СПИН. Дори в СССР в средата на миналия век държавата започва да разпространява брошури сред учениците в опит да намали разпространението на полово предаваните болести и абортите сред населението.
Въпреки това сексуалното образование е съпътствано от съпротива от определени религиозни или консервативни кръгове от самото си начало. В САЩ в райони с по-консервативно население се прилага така нареченото сексуално образование основано на въздържанието. В тези програми не влиза информация за контрацепция, предпазване от полово предавани болести, права или съгласие, а учениците се насърчават единствено към въздържание от сексуални отношения преди брака.
Проучвания обаче показват, че в районите, в които се преподава програма базирана на въздържанието, броят на бременностите в тийнейджърска възраст е по-висок. Според друго проучване учениците обучавани във въздържание правят също толкова секс преди брака, колкото и връстниците им, които получават широкообхватно сексуално образование, но използват по-малко предпазни средства. Въпреки че въздържателските програми са в противоречие с научните данни, съществуващата съпротива срещу съвременното сексуално образование продължава да се използва за политически цели от определени консервативни кръгове в САЩ.
И сексуалното образование в Русия: „няма такова!“
Както се шегува американският изследовател на Евразия Пол Глоуб, по съветско време нямаше секс, но в някои периоди имаше поне сексуално образование в училищата. Докато в пост-съветско време сексът е много повече, но сексуално образование няма, а последствията от неговото отсъствие са тревожни.
Въпреки сериозните проблеми по отношение на разпространението на ХИВ, СПИН и други полово предавани болести в Русия, страната се противопоставя на предлаганите от международните организации практики за образователни инициативи в тази област. През 2014 г. например тогавашният комисар за правата на детето в Русия Павел Астахов заявява пред медии, че в руските училища няма да има сексуално образование. Според някои изследователи тази политика е част от опитите да се увеличи раждаемостта. Тя се вписва и в цялостния консервативен идеологически завой на режима на Владимир Путин, който гради образ на Русия като пазителка на „традиционните ценности“, противопоставена на Запада, описван като морално деградирал враг на семейството.
В руското информационно пространство от години се разпространява разказът, че международните инициативи за сексуално образование, които идват от Запада, представляват „натрапване“ на чужди, неприемливи нови ценности, които целят да унищожат духовните традиции на Русия. Сексуалното образование в западните държави е представяно като опит за ранно сексуализиране на децата и подготвянето им за злоупотреба от страна на педофили. Публикации в социалните медии често използват негативни емоционални оценки като “шокиращо”, “ужасно”, „чудовищно”. Те поставят знак за равенство между сексуалното образование и сексуалните перверзии, педофилията, инцеста и порнографията. Режимът на Путин използва тези твърдения, за да провокира страх и омраза към Запада сред собственото си население. Като конкретна заплаха се посочва и документът на ЮНЕСКО.
1 of 7
Проверено:
В публикации в социалните медии се разпространява манипулиран цитат с извадки от действителен документ на ЮНЕСКО за сексуалното образование сред учениците. Прави се превратната интерпретация, че документът цели насърчаването на децата да имат сексуални отношения. Представянето на сексуалното образование като ранно сексуализиране на децата и свързването му с педофилията е утвърдена практика използвана от руската пропаганда за представяне на Запада като морално деградирал и заплаха за традиционните руски ценности.
